Любимите ни детски игри

Всеки един от нас като малък е имал любима игра, в която е искал да бъде добър (най-добрия:)). Когато ние бяхме малки нямаше компютри...как ли сме запълвали свободното си време?

Днес децата са предимно пред компютрите, а там предполагам няма как да развият физиката си, да развият координацията си, да изразят емоционалността си, да контролира поведението си, да се научат да се съобразяват, както и да се грижат за другите и куп други качества, които пред компютъра няма как да развият. Не напразно се казва, че "спорта е здраве" - това не е просто лозунг, а самата истина. Чрез активна физическа дейност се укрепва имунитета. Личен пример: През 11-те ми години активна спортна дейност, а и години след това, не сум боледувала тежко - леки хреми (рядко).

Напрегнатото ежедневие кара всеки родител, след като се прибере от работа да предпочете детето му да стои на едно място и да издава колко може по-малко звуци т.е да му се подсигури малко спокойствие. Затова и повечето са доволни от интереса на децата им към интернет игрите, компютъризираните и роботизираните играчки.

Това обаче за кого е полезно? За нас самите, за децата?!!!

Колко деца спортуват днес? Колко играят по улиците? Кой играе нашите игри?

Игрите освен за забавление, служат и за развиване на личностни качества.

Чрез играта можем да открием разликата между добро и зло, правилно и неправилно.
В игрите децата обичат да се чувстават силни, честни, добри, грижовни, усложливи, искат да побеждават и да покажат, че могат да се справят.

Чрез игрите децата се възпитават, формират добродетели и ценности. Учат се да общуват.

Кои игри са актуални и днес?

Аз лично най-много обичах да скачам на въже, да играя на дама, както и всякакви игри с топки, а момчетата играеха на фунийки и на стражари и апаши. Като че ли най-актуална остава играта на криеница, която според един мой приятел продължаваме да играем и като по-големи.

Ще се радвам да разбера кои са вашите любими детски игри. Защо сте обичали да ги играете?

Пазите ли скъпи спомени от вашето детство?

Моите анкети

Очаквам вашите коментари!!!

Защо трябва да гласувам?

Макар да знам, че е много трудно да убедиш някого да гласува ... ще се опитам в няколко реда...
За някой тази тема едва ли би била интересна някога, но лично аз считам, че всеки един от нас трябва да покаже своето гражданско отношение. Честно казано омръзна ми от фразите - "Те са все едни и същи, за кой да гласувам", "никой не заслужава моя глас", "Защо да си губя времето с глупости", "и какво като отида, като нищо няма да се промени" и т.н тези изрази са просто безброй. За мен, всеки си намира оправдание просто да не вземе отношение, да не се поинтересува ... реално да не иска промяната.
Що е то промяна? Много ми се иска някой да ми отговори на този въпрос. Някак много лесно звучи промяна, но колко време коства май повечето не знаят. За мен тя изисква неимоверни усилия на група млади хора - искащи, можещи, отстояващи и най-вече търпеливи. Точно защото сме млади, сме адски нетърпеливи - искаме нещата да се случват тук и сега. Е да, ама кой казва, че това, което ни мине през акъла е най-правилното...? Не може да сме импулсивни в политическия живот - изисква се (пак казвам) много търпение, последователност в мисли и действия, упорство.
Замисляли ли сте се някога, че парламент е имало и ще има ... няма къде да отиде, въпросът е ние да си изберем кого искаме. Пък като не искаме - ще ни управлява този, който се падне. Ако наистина така разсъждавате - "Все ми е тая", последствията не са много добри нито за нас самите, нито за обществото като цяло. Вярно, това е наше право да избираме, но ако не гласуваме, това означава, че оставяме някой друг да решава вместо нас.
Много ми харесва лозунга "За да вземеш, първо трябва да дадеш". Без да си дал своя принос на държавата, как може изобщо да искаш. Т.е без да си гласувал доверие на някого, как можеш да искаш нещо от него.
Купуване на гласове?!! Хайде стига бе, аз мисля,че човек, който може да продаде гласа си за 20, 50 или дори 100лв., определено не уважава самия себе си. Аз това не мога да го разбера (е ромите само разбирам:)), ако ми обещаят, че всеки месец до края на мандата им ще ми дават по 100 лв. ... ама едни 100лв. какво могат да оправят???!!! А другото ... от къде ги имат тези пари , тези хора!!! Може би ги мързи да измислят някаква инициатива или ... немогат. Да предположим, че въпросните хора "спечелят доверието ни " през целия мандат обещават ли ни, че пак ще дават парички за личните ни касички? Моля ви се не приемайте никаква форма на рушет, та нали говорим за корупция и ние ли да ставаме част от нея?
И в заключение - навярно ще видим много циркови номера по време на предизборните кампании и все пак аз ви призовавам да слушате и гледате (но не само медиите, защото те показват това, за което им се плаща). Опитвайте се да гледате по-глобално на нещата - не само това, което се случи днес, ами това, което беше вчера, миналата година ... преди 5 години и тогава решете кой заслужава да ни представлява утре.
Надявам се, че с тези мои размишления съм ви накарала поне да се замислите, а след това да решите и да гласувате.

КОЯ СЪМ АЗ И ЗА КАКВО СЕ БОРЯ!

Преди да започна да водя личната си страница, ще се представя.
Родена съм на 03.03.1983 год. в град Пловдив. Пловдив е любимият ми град, защото си има всичко, за което човек може да мечтае - хубави хора, добри приятели, възможности за работа, условия за спорт, паметници на културата, места за отдих и забавления ... . Винаги съм живяла в Пловдив, с изключение на годините, в които съм била в чужбина. Чудите се може би къде съм живяла - в Кипър (1 год.) и Малта (6 год.), освен тези държави съм била и в редица други, по различни поводи - Гърция, Турция, Македония, Румъния, ОАЕ, Италия, Германия, Белгия. Тези посещения са от екскурзии, спортни състезания, организирани по линия на БСП и БСМ, свързани с работата на баща ми.
За семейството ми:
Аз вече съм самостоятелна единица, но майка ми и баща ми са видни спортисти - от там идва и моето влечение към спорта. Майка ми е била вице олимпийска шампионка - Москва '80 (баскетбол), а баща ми е бил Европейски шампион - младежи (футбол), в треньорската си кариера обаче, като че ли постига повече. Дядо ми също е име във футбола - бил е в отбора на Спартак (Пловдив) в най-силните му години. Трима от братовчедите ми се занимават със спорт - техните родители също.
При тази спортна фамилия и аз рано или късно трябваше да започна да се занимавам със спорт. Избрах спорта на майка си ... баскетбол, но неможах да достигна нейните постижения. Стигнах до ниво квалификации на Европейско първенство (девойки), а от националните първенства имам 8 златни медала, 2 сребърни и 1 бронзов; три пъти съм избирана в 5-цата на турнира.
През всичките 11 год., в които съм спортувала не съм оствяла образованието си. Винаги съм била сред отличниците на курса, а после и на випуска. По различни причини, обаче съм сменила 6 училища, като в крайна сметка завърших Строителният техникум в гр.Пловдив. Там именно срещнах моите най-добри приятели. Познавам много хора, но малко са тези, които са били до мен през годините.
Буйна и непримирима по душа през 2002 год. направих нов завой в живота си. Започнах да се занимавам с младежка политика, влизайки в структурите на Българска Социалистическа Младеж, а една година по-късно осъзнавайки, че дейността ми допада - и в редиците на БСП.
КОГАТО ЧОВЕК СИЛНО ИСКА, ТРУДИ СЕ, НАДЯВА СЕ и е ТЪРПЕЛИВ ... МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ВСИЧКО!!!